Повече от 30 години отлична поддръжка, експлоатация, изграждане и управление на уличното осветление в град София

 
 
 

Факти от миналото

За уличното осветление на предосвобожденска София няма исторически документирана информация. Известно е само, че тогава целият град се е осветявал от 200 газени фенери, които светели но практически не осветявали околното простронство.
На първото заседание на 13.02.1878 год. на Първия общински съвет на София се създава специална служба отговаряща за градското улично осветление. Решено било уличното осветление да се изпълни с «петролни лампи» във фенери окачени на дървени сътлбове. Първоначално били закупени 200 лампи, впоследствие още 300 лампи, 300 фенери и 300 стълба.
В първия бюджет на София, приет на 11.01.1879 год. са предвидени 52825 франка за осветлението на града, т.е. 1/3 от целия бюджет на общината. На 15 януари същата година се събира градския съвет, за да се разгледа предписанието на полицмейстера относно „улучшене-то освещение-то градско и увеличаване-то числото на фенерите му".
След една година на 03.04.1879 год. София е провъзгласена за столица на България. През XIX -ти век в уличното осветление в Европа и САЩ приложение намират електрическите дъгови лампи. Това провокира определен интерес към електрическото осветление, както в градската управа, така и в други държавни и обществени институции. Приема се, че първата електрическа дъгова лампа е светнала в градината пред двореца на 01.07.1879 год. по случай възкачването на престола на Княз Александър Батенберг. В счетоводните архиви на Софийската община е записано, че „през месец януари 1882 год. са горели четиринадесет светила всякой ден заосветяване на палата". Преимуществата на електрическото осветление стават все по-популярни всред обществеността. През 1886-1887 год. в Управата на общината се дебатира какво да бъде бъдещото улично осветление на новата столица - със светилен газ или електрическо. Градската управа прави запитване до редица европейски фирми за възможността за използване на електрическо осветление на софийските улици. В бюджета на общината за 1887 год. е предвидена „Премия за изучаване на въпроса по осветление на столицата с електрически или въздушен газ, както съвета ще намери за по-добре след изучаването".
Тук могат да се споменат някои куриозни от днешна гледна точка предложения , които се дискутирали в Управата на общината за начина на осветяване на София :
-    само с една мощна лампа окачена на балон над София; да се осветява целия град;
-    една мощна лампа да се инсталира на върх "Камен дел" на Витоша и светлинният й поток да се насочи към града. На това предложение възразили, че напречните улици на светлинните лъчи ще бъдат засенчени и тъмни.
Вследствие на сръбско-българската война през 1885 год. модерниза цията на уличното осветление се забавила.
През 1890 год. Софийски общински градски съвет приема програма за благоустрояване и застрояване на София, в която се предвижда електри фикация и осветление на града.
Благодарение на изключителната инициативност, активност и ентусиазъм на Димитър Петков като кмет на София в периода 1883 - 1893 год. София бързо се преобразява като европейски град и естествено идеята за електрическо улично осветление намира все по-широк прием всред столичната общественост.
Особено интересна и непривична за днешните разбирания и съществуваща практика е подготовката и провеждане на търга за модернизацията на уличното осветление в София през 1890-1891 год. В 1890 год. кметът Д. Петков съставя комисия да проучи възможностите за електрическо осветление. Съставът на комисията е подчертано технически компетентен: двама български инженери - Иван Несторов и Лукан Хашнов и един архитект - Алекси Начев, руски професор - Порфирий Бахметьев и двама австрийски инженери - Б. Цирингер и А. Комт. Няма чиновници, няма бизнесмени, няма политици. Комисията съставя Програма (тръжна документация) за провеждане на търг през 1891 год., в който участват 6 западно - европейски фирми: „Къмпани Контитнентал Едисон", „Халске и сие Сименс", „Б. Егер и Сие", „Щукерт Сие", Крамптон Сие", „Ганц и Сие".
Кметът на София Д. Петков е председател на комисията, която преглежда предложенията на фирмите. Като консултанти във комисията са включени професор от Виена - проф. Шленк и двама български инженери -Ив. Несторов и Момчилов, арх. Т. Марков и инж. Патрю. Такъв прецедент съвременната българска практика не познава! Комисията установява несъответствия между предложените оферти и поставените изисквания в тръжната документация и веднага се включват допълнителни подробни технически условия. Акцентират се специално техническите изисквания, на които трябва да отговаря уличното осветление и които по много причини се неглижират в съставените през последните 20 години тръжни условия!
Вторият кръг на търга се провежда през същата година и в него участват същите фирми. Съставена е сравнителна таблица на техническите и икономическите показатели на шестте предложения и комисията разглежда офертите от 21 до 27 август 1891 год. При пълна „прозрачност" и перманентен контрол се съставя подробна сравнителна таблица и на първо място се класира фирмата „Ганц и Сие". В същия месец Министерството на вътрешните работи одобрява предложението на Общинския съвет, подписано от министър Ст. Стамболов. „Съобщавам Ви г-н Кмете, че одобрявам търга за отдаване на предприемач осветлението на Столицата с електричество, върху „Ганц и Сие" за една сума от 2423249 лв.".
Общината обаче има големи затруднения за изплащане на тази сума на фирмата и иска 600000 лв. заем от държавата. Министерството на вътрешните работи се съгласява да отпусне искания заем, но при условие общината да осъществи със свои средства монтажа, поддържането и обслужването на електрическото осветление в следните сгради: Двореца, Народното събрание, Държавната печатница и всички държавни учреждения в София. Тъй като Общинският съвет е в много затруднено финансово положение, приема тези тежки изисквания.
Заслужава също да се отбележи факта, че още през 1890 год. градската управа препоръчва да се изгражда кабелна електрическа мрежа.*
Като интересен факт следва да се отбележат споровете между фирмата „Ганц и Сие" и Столичната община за изплащане на извършените работи. Временно се постига компромис със следното решение „инсталацията за осветление да остане след завършването й като собственост на фабрика до деня, в който общинското управление й изплати цялата стойност на предприятието".
Управлението на общината решава на 23.05.1897 год. да денонсира договора с фирмата: „да се прекратят съвършено работите по постройката на електрическото осветление в София, възложено на компанията „Ганц и Сие", и да се уничтожи предприятието".
Споровете за ликвидирането на предприятието продължават обаче и в началото на ХХ век.
Градската управа и правителството сериозно са заангажирани с осъществяването на модерно улично осветление в София. През 1896 год. се възлага на авторитетния тогава немски специалист проф. д-р Клингенберг да направи нови проучвания. Въз основа на обстойни и сериозни технико-икономически изследвания той предлага „мнение" със седем вариантни решения.
Междувременно френският инженер С. Ребюфел предлага за уличното осветление да се изгради нова електроцентрала на р. Искър при Панчарево.
Като има предвид препоръките на инж. Клингенберг и инж. Ребюфел Софийската община изготвя тръжна документация за отдаване на концесия електрическото осветление и трамваите на София. Провеждат се три търга
(от 10.09.1897 год. до 15.06.1898 год.) в които участват австрийска, швейцарска и френска фирми. Търгът се печели от френската фирма, чийто представител инж. Шарл Бертолюс предлага най-изгодни условия - 0, 18 лв./kWh електрическа енергия за улично осветление. Ако лампите светят цяла нощ, цената се намалява на 0, 15 лв./к"П1, за частно битово осветление 0, 70 лв. /kWh и 0, 20 лв./kWh за двигателна сила.
За да се получи реална представа тези цени инж. М. Спиров прави следното сравнение: цената на 1 kg хляб по това време е било 0,20 лв., а една средна работническа надница - 2 лв.
В края на 1898 год. концесионерът Ш. Бертолюс прехвърля концесията на две други дружества:
-    за осветлението на френската компания „Societe des Grands Travaux Marseille"
-    за трамваите на белгийското дружество "Societe Anonyme des Tramways Electrics de Sofia".
За електроснабдяване на уличното осветление ще се изгради водно -електрическа централа „Панчарево", а за трамваите - топлоелектрическа централа на мястото на сегашното трамвайно депо на бул. Мария Луиза.
Електрическата централа в Панчарево е въведена в експлоатация на 01.11.1900 год. и в София е организирано народно празненство по случай включването на градското електрическо осветление.

Осветление на царския дворец с дъгови лампи

Първата авария в уличното осветление на София става на 17.01.1901 год., когато водата на река Искър замръзва и турбините на ВЕЦ „Панчарево" спират да работят и електроснабдяването на София се прекратява от 07 до 21 часа и града остава без улично осветление.
През 1901 год. електрическите лампи в София са били 1350 при годишна консумация на електроенергия 651573 kWh. Около 40 % от лампите се захранвали от кабелна мрежа, а останалите 60% от въздушна мрежа.
Дъговите лампи се захранват от малък трансформатор, разположен в основата на стълба. Там е била монтирана и бобина за ръчно включване и изключване на лампите.
След полунощ до сутринта са светили 30% от лампите. През това време дъговите лампи се изключвали, като вместо тях са светили две нажежаеми лампи с мощност 32W, монтирани на същия стълб. Мощността на дъговите лампи е била 500 W, а общият им брой - около 100.
Уличното осветление се включвало и изключвало ръчно в трансформаторните постове.
Тарифата за заплащане на консумираната електроенергия за улично осветление е 0, 18 лв./kWh.

1908 год. - Орлов мост с бул. Цар Освободител

Според тогавашните данни трайността на дъговите лампи е била 120 -150 часа, а на нажежаемите лампи - около 400 - 500 часа. Сменяването на изгорелите лампи е ставало с единични дървени стълби с дължина около 3 метра, като са оставали закачени на някои от стълбовете на улицата.
Сменяване на светлинни източници на бул. Мария Луиза -1923г.

За нажежаемите лампи се използвали открити емайлирани рефлектори, наричани „аплици", а за аксиалното осветление - специални „аксиални" осветителни тела. Дъговите лампи са били монтирани в „аркови" осветителни тела, които са имали рефлектор и стъклен глобус от млечно стъкло за намаляване на заслепяващото действие на електрическата дъга. В последствие дъговите електрически лампи в арковите осветителни тела бяха постепенно заместени с високомощни нажежаеми лампи.
Интересна е оценката, която дава контролиращият изграждането на електроцентралата, електрическата мрежа и трамваите инж. Ст. Хр. Гешов: „По този начин може да се каже, че София е единственият голям европейски град, осветен изцяло с електричество. И осветен е добре.".
Наред с гражданската управа и правителство, столичната общественост също проявява голям интерес, съпричастност и заангажираност в модернизацията на уличното осветление. Публикуват се журналистически становища и предложения.
През 1897 год. е отпечатана брошурата на ел. инж. Ю. Илков „Електрическото осветление на столицата София", която по своя характер представлява първата българска книга по осветителна техника. Той прави обосновани констатации, че с разполагаемите електроенергийни ресурси ще могат да се осветят само 50% от градските улици и площади.
Специална комисия, в която участва общинският експерт проф. А. Пала, приема на 29.10.1900 год. инсталираните 600 улични осветители съгласно договора между Общината и Концесионера. Отговорна комисия в състав помощник Кмета Х. Хинков, помощник директора на Техническия отдел при общината арх. Я. Шамарджиев и началника на електрическото бюро при Общината Д. Н. Гулуманов приема на 15.05.1901 год. новоизградената улична електрическа мрежа.
Ежегодно уличното осветление се увеличава с 60-70 броя нови осветители, като общият им брой на 31.12.1901 год. достига 1350 броя.
От днешна гледна точка прави впечатление постоянния и сериозен контрол на изграждането на градското улично осветление, упражняван от най-отговорни и високопоставени служители на градската управа.
Така например в подготовката на търговете за улично осветление, тяхното изпълнение и сключване от 1897 до 1901 год. става с активното участие и пряк контрол на столичните кметове Д. Яблански, Хр. Попов и Д. Петков. За перманентен контрол на изпълнението на контракта за изграждане на уличното осветление на София е бил назначен проф. ел. инж. А. Пала от Лозанския университет. Пряк контрол е осъществен и от служителите на общината. Така например началникът на Електрическото отделение при общината ел. инж. Т. Цанев прави подробен доклад за спекулациите на концесионера за увеличаване на неговата печалба без да инвестира средства за подобряване на електрическата мрежа. Общината публично оповестява тези факти, като отпечатва доклада.
Забележителен за съвременните взаимоотношения е фактът, че концесионерът е осъден да заплати вреди в размер 25483 лв. поради прекъсване на електроснабдяването на 17.01.1901 год. и немонтираните нови осветители съгласно приетата в контракта програма за изграждане на уличното осветление. Такива прецеденти в съвременната практика няма. При новия морал няма виновни.
Интересно е да се споменат впечатленията на Иван Вазов от уличното осветление и електрическите трамваи в София в разказа му „В електрическия трамвай" (1901 год.):
„През последната половина на миналия век человеческият ум, демон -пощурял в устремя се към невероятното и непостижимото грабна от небесата „Втори Прометей" - тайните на светкавицата и тури на наша служба неуловимия ток на тайнствения елемент - електриката; накара я да ни пренася мисълта от един край на света до другия, почти с нейната бързина; да ни препраща гласа, да ни осветлява, а най-после да носи и нас"...."Какво ахкане и негодуване у всички софиянци, когато гледаха запречкването със стълбове на софийските мегдани и улици за нуждите на електрическото осветление и на електрическия трамвай и замрежването на въздуха с тая паяжина от медни жици! Никога столицата не е знаела, че имаме толкова любители на красотата си! А помните ли какви възхитени сборища се трупаха около първите пуснати трамваи, няколко дена натъпкани като сардели или като Ноевия ковчег - изберете което искате от тези две сравнения - с пътувачи от двата пола от всички възрасти?"

Откриване сесия на Народното събрание - 1908 год.

На 19.09.1908 год. концесионерът „Дружество на големите Марсилски предприемачи" предлага на общината да се разшири концесията за осветление и да се прехвърли на белгийското дружество. В Брюксел "Societe d`electricite de Sofia et de Bulgarie". Директор на осветлението в София става белгийският специалист Анри Себийон.
Отношенията между общината и концесионера се влошават по време на Първата световна война поради несигурното електроснабдяване и нередовния трамваен транспорт.
През 1916 год. в Брюксел кметът Р. Радев подготвя проекто договор с двете дружества за откупуване на концесията за електрическо осветление за 24 500000 лв., а за трамваите - за 11 200000 лв., като тези договори следва да се одобрят до 31.12.1917 год. Назначена е експертна комисия от Общинския съвет, която преценява, че неоснователно са увеличени сумите, за които претендира концесионера и се предлага нов срок за откупуване - 31.08.1918 год.
След приключване на Първата световна война и окупацията на България, Общинският съвет решава да се отменят сключените от бившия кмет Р. Радев проектодоговори с белгийските фирми.
През същия период броят на лампите за улично осветление непрекъснато се повишава: 1902 год. - 1410 лампи, 1905 год. - 1590, 1912 год. - 2005, 1916 год. - 2400 лампи.

Площад Св. Неделя - 1912г.

Дължината на осветените улици е 103 км. Експлоатацията и контрола на уличното осветление и трамваите в София първоначално се е осъществявало от „Електрическо бюро" към техническия отдел на общината. Един от първите ръководители на бюрото са били ел. инж. Б. Кинтишев и ел. инж. Ю. Илков. От 1900 до 1903 год. началници на бюрото са били инженерите Д. Гулуманов, Ст. Ангелов, Б. Пенчев, чиято главна задача е била да контролира белгийската компания.
В 1904 год. „Електрическото бюро" се преобразува в „Електрически отдел" с ръководители електроинженерите Н. Тотев, Д. Йонков, Т. Цанев и Ц. Бояджиев. Инж. Тодор Ценов е първият автор на издадените у нас правилници за изграждане на електрически инсталации и осветителни уредби.
През 1918 год. се създава „Дирекция на трамваите и осветлението" с един директор и един началник за осветлението. Първи директор е бил инж. Ц. Бояджиев, а след това инж. Т. Милков.
Директори на концесията за осветлението и трамваите последователно са били Нахимзан, Гуро, Вилхелм, Мьоние и Калдарере. След като концесията се поема от белгийското дружество за електричество за София в продължение на 30 години негов ръководител става Анри Себийон.
След започване на Първата световна война, управлението на уличното осветление и трамваите на София се поема от Столичната община от 1916 год. до 1923 год. Окупационните войски поемат контрола на двете предприятия от 1923 год. до 1925 год., като присвояват 2/3 от приходите и предоставят само 1/3 на Общината за покриване на експлоатационните разходи. След продължителни преговори с командващия окупационните войски впоследствие секвестирането се намалява до 1/3.
Междувременно започват дълги и мъчителни преговори с концесионера -двете белгийски дружества. Софийската община иска да откупи концесията, но се оказва че тя няма възможност да изплати исканите 24 500 000 белгийски франка (протокол № 2 от 26.03.1921 год.). От 01.01.1926 год. ръководството на концесията за осветлението и трамваите на София отново се поема от обединеното Белгийско дружество за София и България. При това концесията се продължава с 22 години до края на 1960 год. и се простира върху цялата градска територия администрирана от София - днешна и бъдеща. Това дава големи възможности за сериозни икономически спекулации на Белгийското дружество. Така например Столичните общински централи нямат право да пласират произведената от тях електроенергия в границите на София. Предприятието за трамваи става общинско през 1927 год., като е било откупено за 21 866 550 белгийски франка.

Бул. Мария Луиза - 1929г.

Директор на Белгийското дружество след А. Себийон става белгийският инженер Р. Кастерманс. Контролът на електроснабдяването от страна на общината се осъществява от ел. инж. Д. Златарев, а след това до 1934 год. от ел. инж. Л. Кайраков с началник на осветлението ел. инж. Д. Георгиев.
В началото на Втората световна война Германия окупира Франция, Холандия и Белгия и се анулират Ньойските договори от 1919 - 1920 год. Създават се благоприятни условия за откупуване на концесията на Белгийското дружество от Софийската община срещу 4 650 000 белгийски франка. Общината става собственик на предприятията за електроснабдяване на София на 17.05.1941 год.
Развитието на Столичното улично осветление нагледно се характеризира със статистически данни за неговото състояние през 1935 год. Тогава уличното осветление е включвало 10939 осветителя. Главните улици се осветявали с 91 лампи с мощност 1000 и 2000 W. На улиците с трамваи са били монтирани по два осветителя с нажежаеми лампи 60 W, а по останалите улици - по една лампа на стълб при средно междустълбие 35 метра. В централната част на града стълбовете са били от лят чугун, а в периферните зони - стоманено бетонни или дървени. Някои от улиците са имали аксиално осветление - осветителите с лампи 750W са окачени на носещи стоманени въжета над средната ос на уличното платно. Има сведения, че по бул. Цар Освободител е била постигната осветеност 13 lx. Редица улици в крайните квартали не са имали улично осветление.

Дондуков - Леге - аркова лампа с две нажежаеми лампи.

Електрическата енергия се заплащала през 1939 год. по следната тарифа: улично осветление 2,82 - 2,85 лв./KWh, за домакински нужди - 3, 05 лв./KWh, двигателна сила (частна) - 2,82 - 2,85 лв./KWh, двигателна сила (обществен консуматор) - 3 - 3,15 лв./KWh, жилищно осветление -5,1 - 5,2 лв./KWh, обществено осветление - 3- 3,11 лв./KWh. За сравнение по това време цените на 1 kg бял хляб - 5 лв., черен хляб - 4 лв., 1 тон въглища - 15 лв.
През 1940 год. консумацията на електроенергия е била разпределена по следния начин: двигателна сила 36,7%, трамваи - 23%, улично осветление -5 %, битово (частно) осветление 30,3%, домакински и комунални нужди - 5 %.

Площад Батенберг 1939 год

Делът на кабелната мрежа за улично осветление е бил 16% с постоянна тенденция за увеличение.
Всички кабели са с медни жила, като кабелите за улични осветители представляват 55,2% от дължината на кабелната мрежа за ниско напрежение за електроснабдяване на останалите потребители.
Дължината на захранващата мрежа захранваща аксиалното осветление е 21480 m изтеглена с проводници 25 mm .
Във въздушната мрежа проводниците за улично осветление са разположени под проводниците за захранване на другите консуматори. Кабелите за улично осветление са положени в канала за другите кабели за общо електрозахранване.
Улиците със слабо движение на моторни превозни средства и пешеходци се осветяват обикновено с лампи 40 или 60W, а улиците с по-интензивно движение с лампи 1000 W. Уличното осветление на най-оживените и представителни улици е изпълнено с нажежаеми лампи 300 - 500W, монтирани на стоманотръбни телескопични стълбове. За аксиално осветление се използват нажежаеми лампи с мощност 500 - 750W.
Правят се първи опити за художествено - архитектурно осветление на фасади на обществени сгради - паметника на В. Левски, паметника на Цар Освободител, народната библиотека, храм - паметник Ал. Невски и др.
Наличната осветителна техника в уличното осветление на София през 1959 год. е следната:
•    Стълбове с нажежаеми лампи - 19939 бр.
•    Стълбове с луминесцентни осветители - 3821 бр.
•    Аксиално осветление с нажежаеми лампи - 496 бр.
•    Аксиално с луминесцентни осветители - 22 бр.
•    Прожектори за осветление на паметници - 83 бр.
Управлението на уличното осветление в по-голямата си част е автоматизирано с помощта на часовникови механизми с астрономическа шайба, монтирани в трансформаторните постове. Малка част от уличното осветление все още се включва ръчно. Управлението на някои централни улици е целонощно и полунощно.
Луминесцентните лампи с ниско налягане бяха за първи път използвани в уличното осветление на София през 1957 год. Най - напред бе осветен бул. Руски (Цар Освободител) с осветители с луминесцентни лампи 4х40W.

Осветлението пред Художествената галерия 1957 год.

Живачните лампи с коригиран спектър бяха въведени през 1963 год., като постепенно стесниха областта на приложение на луминесцентните и нажежаемите лампи.
Използването на разрядни лампи даде възможност за качествен скок в развитието на уличното осветление у нас.
Нивото на осветеност на редица магистрали и улици бе увеличено неколкократно като едновременно с това бяха подобрени светлотехническите и експлоатационните параметри на осветителните уредби.
Представа за развитието на външното осветление на София през следващите 10 години може да се получи от следните статистически данни на ДП „Електроснабдяване - Столично":
Специфичната консумация на електроенергия на жител в София през 1962 год. е следната:
•    Битови нужди - 300 kWh /ж.
•    Улично осветление - 14,4 kWh /ж.
•    Двигатели, осветители на общ. сгради и пром. предприятия - 601,3 kWh /ж.
•    Градски ел. транспорт - 71,3 kWh /ж.
Общо    987 kWh /ж.
Общото потребление на електроенергия за улично осветление и битови нужди през 1961 год. е 271 kWh / ж. и нараства през 1970 год. на 767 kWh / ж.
Непрекъснато  се увеличава делът на кабелната мрежа за улично осветление: 1962 год. - 180,0 km, 1966 год. 299,20 km, 1970 год. - 365,25 km. Дължината на кабелната мрежа за улично осветление към 1970 год. е около 50% от кабелната мрежа за общо електроснабдяване.
Според наличните статистически данни към 1960 год. улиците на София са осветявани от 18082 осветители:
-    3821 луминесцентни осветители монтирани на стоманено тръбни стълбове по централните улици и булеварди и главни изходящи транспортни артерии;
-    496 осветители за аксиално осветление с нажежаеми лампи 750 W по улиците „Раковски", „Граф Игнатиев" и булевардите „Хр. Ботев", „Скобелев", „Патриарх Евтимий" „Васил Левски", „Княз Дондуков", „Волгоград";
-    13765 осветители с нажежаеми лампи 60, 100 и 200 W монтирани на стоманено тръбни, стоманобетонни и дървени стълбове по останалите градски улици.
В извънградската част на София общият брой на осветителите през 1959 год. е 6486, монтирани обикновено през стълб. Уличното осветление е целонощно.
За управление на уличното осветление се използват 350 автомата с часовников механизъм като 44 броя са с ръчно навиване на часовниците и ръчно нагласяване на времето за включване и изключване на уличното осветление с астрономическа шайба, т.е. с автоматична календарна корекция. Автоматите са монтирани в трансформаторните постове или в касетите за улично осветление. От проведените тогава светлотехнически измервания са установени осветености от 0,2 до 0,8 lx по улиците без луминесцентно или аксиално осветление.
Експлоатацията на столичното улично осветление е била затруднена от недостатъчната механизация на работата и бедния автомобилен парк. Предприятието по това време е разполагало с 10 товарни коли, 6 леки автомобили и два мотоциклета с кош. Освен това автомобилния парк е бил в голяма степен морално и физически амортизиран. Предприятието е разполагало само с една моторна автостълба „Магерус", което много затруднявало обслужването на аксиалните осветители и монтираните на високи стълбове осветители.
Към 1967 год. уличното осветление е ползвало следната електрическа мрежа:
•    Въздушна мрежа за комунално - битови нужди и улично осветление -1487,05 km;
•    Кабелна мрежа за улично осветление - 299,19 km;
•    Въздушна мрежа за улично осветление - 38,98 km.
В таблица 12 е даден броят на осветителните тела и светлинни източници, монтирани в уличното осветление през 1967 год.
Уличното осветление се захранва от 478 касети за улично осветление, изнесени вън от трансформаторните постове и директно от 42 трансформаторни постове.
Управлението се осъществява с часовникови автомати с астрономическа шайба или с автомати с фотореле.
Една част от уличното осветление работи в двустепенен режим -целонощен и полунощно осветление.
Осветлението пред хотел Балкан - 1957 год.

Осветлението пред Художествената галерия - 1965 год.

Дължината на самостоятелната въздушна мрежа за улично осветление изпълнена на отделни стълбове е 74,48 km.
Използвани са предимно медни проводници (80-90%).
Дължините на медните и алуминиевите кабели за улично осветление са почти еднакви.
Нажежаемите лампи масово се сменяват с живачни лампи в годините 1970 -1980 год.
През 70-те години започва „интервенцията" на натриевите лампи с високо налягане в уличното осветление. В 1972 год. се преустройва осветлението на бул. Цариградско шосе, като за целта са внесени белгийски осветители с натриеви лампи с високо налягане.
В 1981 год. „присъствието на" на натриевите лампи с високо налягане в уличното осветление на София е сравнително слабо:
•    Осветителни тела с натриеви и метал халогенни лампи - 1732 бр.
•    Осветителни тела с живачни лампи -    103091 бр.
•    Осветителни тела с нажежаеми лампи -    4576 бр.
Всичко:    109399 бр.
Уличното осветление се командва с 950 фоторелета и 1085 часовници.
За периода 1981 - 1988 год. се наблюдава намаление на консумацията на електроенергия за осветление: 1981 год. - 76.106 kWh, 1982 год. - 71.106 kWh, 1983 год. - 54.106 kWh, 1988 год. - 40.106 kWh.
Светлинният добив на натриевите лампи с високо налягане е 1,5 - 2 пъти по-висок от светлинният добив на живачните лампи. Поради това през 80-те години се провежда тотална замяна на наличните живачни лампи в столичното осветление с натриеви лампи с високо налягане. Освен това трайността на натриевите лампи е по-голяма. По този начин се намаляват консумацията на електроенергия и разходите на общината за улично осветление и представлява принос в столичната програма за опазване на околната среда
След политическите промени през 1989 год. настъпва един период на известна „нестопанственост" по отношение на обслужването и поддръжката на уличното осветление в София. Характерен пример за това е унищожаването на осветлението в повечето паркове и градини, а също и принизени грижи за обслужването на осветлението на различни улици. Намален е общия брой на светещите осветители, което непосредствено се установява при сравнение на броя на осветителите през 1989 год.
В резултат на масовото внедряване на натриевите лампи в уличното осветление улиците „пожълтяха". Монотонна жълта светлина залива градското пространство. Съвременното улично осветление в различните градове постепенно се унифицира и загуби индивидуалност.
През последните години се наблюдава известно възвръщане към бялата светлина. Използваните метал халогенни лампи и компактни луминесцентни лампи разнообразяват цветовия колорит на нощната градска картина и също така подобряват визуалния комфорт.

Административно - управленска структура на предприятието и проектантска и научно - изследователска дейност 1944 - 2009 год.
Електроснабдяването и градския транспорт на София преди 09.09.1944 год. са включени в една дирекция „Трамваи и осветление", подчинена на Столична община. Службата на дирекцията се помещава в самостоятелна сграда на ул. Знеполе № 2.
Директор е инж. Т. Пешев, а началник на отдел осветление е инж. М. Златев.
В отдел осветление се съставят, поддържат и съхраняват плановете за уличното осветление на София. В тях е отбелязано местоположението и вида на уличните осветители, вида на техния режим на работа (целонощен или полунощен) и захранващата електрическа мрежа.
След 09.09.1944 год. се запазва административно управленската структура на дирекцията, като се правят персонални промени. За директор на Дирекцията „Трамваи и осветление" е назначен инж. К. Иванов и за началник на отдел „Осветление" - инж. К. Гатев. Съветник на началник отдела е Г. Събев.
В последствие отдел „Осветление" се отделя от Дирекция „Трамваи и осветление" и се създава нова самостоятелна дирекция за осветление и електроснабдяване на София. Първоначално то се помещава също на ул. Знеполе № 2 и негов директор е инж. И. Ташев.
От 01.01.1948 год. към Министерство на електрификацията и водното стопанство се образува „Енергийно управление". Към него се включва „Столично електроснабдително предприятие", което дотогава е предприятие на Столична община.
В 1953 год. то е преименувано ДСП „Електроснабдяване - столично" и инж. П. Кутев е назначен за негов директор с помощник инж. Г. Събев.
На 01.01.1955 год. се създава Районно енергийно управление „Софенерго", а само за територията на София - „Столичен мрежови район". Началник на мрежовия район е инж. П. Кутев.
След това преустройство през 1958 год. се създава държавно стопанско предприятие "Енергоснабдяване" - столично с директор инж. Др. Крайчев.
Уличното осветление на София е зачислено към отдел „Поддържане и ремонти".
С решение № 1077 на Министерския съвет на 15.07.1959 год. СП „Енергоснабдяване" - столично се предава на Софийски градски народен съвет с директор инж. Др. Крайчев.
Проучвателните отдели на сформираните тогава два сектора „Градски" и „Извънградски" решават задачите на уличното осветление. За известен период е бил създаден отделен сектор „Улично осветление".
На 01.10-1961 год. Министерски съвет решава СП „Електроснабдяване" -София да премине от СГНС към Комитета по промишлеността. Инж. С. Дончев е бил директор от 1960 год. до 1964 год. Следващият директор е инж. В. Добрев.
Тези непрекъснати промени очевидно затрудняват ефективната работа на предприятието.
Обслужването и поддържането на уличното осветление се осъществява от ДСП „Електроснабдяване - столично". Директор на ДСП „Електроснабдяване -столично" е инж. В. Добрев, като началници на отдел „Улично осветление" са последователно инж. Н. Гиргинов и инж. Т. Захаринов. През 1967 год. е създадена и работи група към СГНС, която да предложи програма, средства и начини за подобряване на уличното осветление.
През 1981 год. собствеността и експлоатацията на „Улично осветление -София" преминава от Министерство на енергетиката към Столичен градски съвет.

Интерактивна карта